Както всяка бойна сила, имунната система работи добре когато органите са добре. Войската на имунната системи се нуждае от добро, редовно подхранване. Учените отдавна са признали, че хората, които живеят в бедност и са недохранени, са по-уязвими към инфекциозни заболявания. Дали увеличеният процент на заболяване се причинява от ефект на недохранване върху имунната система, обаче, не е сигурно. Все още има сравнително малко изследвания за ефекта на храненето върху имунната система на хората, и още по-малко изследвания, които свързват ефектите на храненето директно с развитието (в сравнение с лечението) на болестите.
Има проучвания на ефектите на хранителните промени в имунната система на животните, но отново има само няколко изследвания, които са насочени към развитие на болести по животните като резултат от промени в имунитета. Например, една група от изследователи е установила, че при мишки, диети с дефицит на протеин, намаляват както броя така и функцията на Т-клетките и макрофагите, а също и производството на имуноглобулин А (IgA) антитела.
Има известни доказателства, че недостиг на различни микроелементи – например, на цинк, селен, желязо, мед, фолиева киселина и витамини А, В6, C и E – променят имунни реакции при животните, измерени в епруветка/лабораторни условия. Въпреки това, въздействието на тези имунни промени в системата на здравето на животните не е толкова ясно и ефектът от подобен недостиг върху човешкия имунен отговор все още трябва да бъде оценен. Но изследванията на този етап са обещаващи, поне за някои микроелементи.
Какво можете да направите ако подозирате, че вашата диета не ви осигурява всички нужни микроелементи? Може би не ви харесват зеленчуците, или избирате бял хляб по-често от пълнозърнестите храни? Ежедневно приемане на мултивитамини и минерални добавки носи многобройни ползи за здравето, като допълнение на всички евентуални благоприятни ефекти върху имунната система. Но приемането на мегадози от един витамин не може да допринася за това. Повече не означава непременно по-добре. Изследователите проучват имуностимулиращия потенциал на редица хранителни вещества.
Витамин А
Експертите отдавна са установили, че витамин А играе роля при инфекция и поддържане на мукозните повърхности, като оказва влияние на някои подкатегории на Т-клетките и В-клетките и цитокините. Дефицитът на витамин А е свързан с увреден имунитет и повишен риск от инфекциозни заболявания. От друга страна, според едно проучване, допълнителен прием в отсъствието на дефицит не води до подобрение или потискане на Т-клетъчния имунитет в група от здрави възрастни.
Витамин В2
Има известни доказателства, че витамин В2 подобрява устойчивостта към бактериални инфекции при мишки, но какво означава това по отношение на повишаване на имунния отговор не е ясно.
Витамин В6
Редица проучвания сочат, че недостигът на витамин В6 може да има потискащ ефект върху имунния отговор, като например способността на лимфоцитите да узреят и да се развиват в различни видове на T- и В-клетките. Приемът му в умерени дози за коригиране на недостига възстановява имунната функция, но не довежда до допълнителни ползи. И В6 може да стимулира растежа на туморите.
Витамин С
“Журито” е все още на страната на витамин С и имунната система. Доста изследвания са се занимавали с витамин С като цяло; за съжаление, много от тях не са добре проектирани. Витамин С може да работи по-добре съвместно с други микроелементи, отколкото да има благоприятен ефект сам.
Витамин D
В продължение на много години лекарите са знаели, че хората, страдащи от туберкулоза реагират добре на слънчева светлина. Обяснението може би вече е под ръка. Изследователите са открили, че витамин D, който се произвежда от кожата, когато е изложена на слънчева светлина, създава антимикробен отговор срещу бактерите, отговорни за туберкулоза, Mycobacterium туберкулоза. Дали витамин D има подобна способност да се бори с други заболявания и дали приемът му под форма на добавка е от полза, са въпроси, които трябва да бъдат решени с по-нататъшно проучване.
Витамин Е
Едно проучване, включващо здрави индивиди над 65-годишна възраст показва, че увеличаването на дневната доза на витамин Е от препоръчителната дневна доза (RDA) 30 мг до 200 мг увеличава антителния отговор към хепатит B и тетанус след ваксинацията. Но тези увеличени отговори не се получават след прилагане на дифтерийни и пневмококови ваксини.
Цинк
Цинкът е микроелемент от съществено значение за клетките на имунната система. Недостигът на цинк влияе на способността на Т-клетките и други имунни клетки да функционират както би трябвало. Внимание: Въпреки, че е важно да има достатъчно цинк в диетата ни (15-25 мг на ден), твърде много цинк може да инхибира функцията на имунната система.
Селен
Някои проучвания показват, че хората с ниски нива на селен са изложени на по-голям риск от рак на пикочния мехур, гърдата, дебелото черво, ректума, на белия дроб и на простатата. Едно мащабно многогодишно проучване, което в момента е в ход, търси ефекта от комбинирането на селен и витамин Е за предотвратяване на рак на простатата.