Това е качествено нова форма на защита на организма, възникнала в процеса на еволюция като по-ефективна и усъвършенствана надстройка на вродения имунитет. Новото при придобития имунитет се изразява в това, че се развива в много висока степен способността да се разпознават не просто попадналите или появили се в организма несвойствени за него структури (клетки, микрооргазними паразити и др.), а вече определени специфични части на всяка от тях или техните продукти. Имунният отговор се изгражда посредством клетъчни и хуморални фактори, чрез които целенасочено се неутрализират и елиминират патогените. С други думи, разпознаването на различните попаднали в организма агенти е изключително специфично. Тази способност се осъществява от един нов тип клетки – лимфоцитите. Самото разпознаване се постига чрез специфични молекули – рецептори.
Изключителното усъвършенстване на специфичността на имунната защита прави почти невъзможно за различните патогени да избегнат разпознаването им от имунните рецептори. Въпреки това, някои от тях успяват да го избегнат или защото са си изработили средства за противодействие, или защото повишената специфичност на придобития имунитет се заплаща с това, че лимфоцитите изискват значително повече време (няколко дни или седмици) в сравнение с факторите на вродения имунитет (макрофаги, NK-клетки и др.), за да проявят защитните си функции.
Същността на специфичните имунни реакции се определя от две основни форми на реагиране, присъщи на придобития имунитет:
- имунологична компетенция – способността строго специфично да се разпознават носителите на чужда генетична информация и да се отстраняват;
- имунна памет – способността да се възприема и да се съхранява имунната информация, получена при първа среща на организма с антигена.