Според определението на СЗО, (Световна здравна организация) пробиотиците са „Живи микроорганизми, които прилагайки се в достатъчни количества са полезни за здравето на гостоприемника“. Етимологично, терминът е съставен от латинския предлог  pro („за“) и гръцкото прилагателно βιωτικός („биотични“), като последното произлиза от съществителното βίος, (BIOS, „живот“). В началото на 20-ти век се смяташе, че пробиотиците се отразяват благоприятно на човешкия организъм като подобряват  микробния баланс в червата и по този начин потискат развитието на болестотворните бактерии.

Днес се проучват и документират редица специфични за здравето ефекти на тези полезни бактерии – имуномодулация, нормализиране на чревната екосистема, потискане на болестотвотните микроорганизми, неутрализиране на алергени от храната, подобряване усвояването на минерали, продукция на хранитени вещества, понижаване на холестерола и неутализиране на черодробните токсини. Най-често използваните пробиотици са млечнокиселите бактерии – лактобацилите (LAB) и по-специално Lactobacillus Bulgaricus, бифидобактериите, както и някои дрожди. Пробиотиците често се консумират като съставки на ферментирали храни със специално добавени активни живи култури, каквото е киселото мляко и други млечно-кисели продукти или като хранителни добавки – таблетки, капсули и капки.

Съществуват и т.нар. пребиотици. Те са своеобразна храна за пробиотика, повишават неговата устойчивост и ефективност. За максимален ефект в последно време се оформя мнението, че е необходимо високо количество жизнеспособни пробиотични колонии в комбинация с пребиотик.

borola
Сподели.

Оставете коментар